Страшна жега беше вчера! добре, че не бях на работа! Е, утре ще бъда... Ще ми се наложи поне 20 пъти да изкача 10 етажа пеша. Утехата ми е, че няма да бъде толкова горещо.
  Вчера се писах първи утешител на пострадалите от жегата, но след като се прибрах на сянка. Преди това ми се наложи да походя доста време на вън, при това предимно на слънце. Отрази ми се... На кратко - дори НЕ ми се пиеше БИРА!  След малко ще изляза и може би ще пия.

И аз да се похваля, че истински късмет ми беше, че не бяхме на работа, вчера. Не изкачвам десет етажа, но с часове ми се налага да вися като дяволче над един казан пълен с киселина, естествено температурата заради изпаренията се вдига и колкото е горещо още по-горещо става.

Лошото: че утре може и да не вися над казана, ако пак не дадат заплатите.

Но утре ще му мисля и то не само аз, ами всички:)))

В началото и в края на този 10-етажен път запрашеността е такава, че видимостта е под 2 метра.
А до преди няколко години и аз работех с киселини - в цеха имаше 5 вани с размер 9Х1,6Х1,6 метра със сярна киселина (50 градуса С) и една със солна. Моето работно място беше върху пещ, поддържаща работна температура във вана с цинк. Работната температура беше 485 градуса, а ваната - с размери 9,75Х2Х2 метра и отстоеше на по-малко от метър от десния ми крак. Най-яркият ми спомен от там е четирите заплати, които ми дължат!

ама вие двамата познавате ли се ?!!?
Наздраве...

И, тате, поздравявам те за музикалния избор. Сега за втора поредна година ги гледах на Masters of Rock" :)

Като сравня, признавам си: моето е направо детинска в сравнение с тази която си я вършил. Разреден разтвор от солна киселина е, мия калъпите за тротоарни плочки от полепналият бетон.

Все си мислех, че е изпитание, но не и след това което прочетох.

Днес не ми е до хвалба, че не съм на работа. Причините не са весели. Ще видим утре, дали ще се разбере...

Но:)))

Усмихнато ми от часове.

Не е толкова страшно - изкарах там 22 години.